Posted in two views
April 15th, 2012

Inspired by “The Easter Egg Artists” we drew some of the designs painted by Orson, the young bunny-artist from the book.

Mama’s

Lora’s: 3 eggs are with motives from the book, 1 with a sunflower, 1 with a butterfly and the last one is with ladybugs. There are many different types of ladybugs and if you don’t know just read about them:)

And some recent photos from blooming Vienna.

No Comments »
 
Posted in lorcho
April 9th, 2012

Току що с Лора проведохме следния разговор:
Лора: “Тате, аз като стана мама, ти ще умреш”. Мамо, ти кога ще умреш?
Аз: “Никога.”
Лора, след кратко чудене: “Е, е все някога ще умреш”.
На края Жоро и каза, че всички ще умрем като ни дойде времето…

И една рисунка от малкия философ:

No Comments »
 
Posted in trips
April 8th, 2012

Заминахме за Мавриций без да съм прочела нещо за него и нямах определена нагласа за това което ме очаква. От друга страна бях гледала безброй пъти google maps и имах ясна представа как трябва да изглежда бреговата ивица.
Открит от Арабите, по пътя им към Африка, но ненаселен от тях, островът дълги години е бил френска територия и очевидно е претърпял по-голямо развитие през годините, когато е бил английско владение. Това ми наблюдение е базирано на факта, че движението е обърнато, което навежда на мисълта, че пътищата са били построени от Англичаните, а не от Французите. Местното население говори и двата езика, но поздравява на Френски. Мавриций е вулканичен остров, красив и много зелен. Голяма част от бреговете му са опасани от коралов риф и живота, който кипи в плиткото, кристално море между рифа и брега беше много вълнуващ за мене. Разхождайки се по плажа може да срещнете различни видове рачета, водни охлюви, невидими риби, подобни на скатове и нияколко други вида рибки. Само малко по-навътре и вече можете да се насладите на истинско рибно (и не само) разнообразие, което е лесно достъпно със шнорхел.

Много са впечатленията от острова, които се въртят в главата ми. Едно от тях е за мизерните градове и села въпреки не много ниския стандарт на живот, съизмерим с този в България. Местните шофьори трудно могат да бъдат наречени такива и в моите очи са по-скоро самоуки занаятчии-колари. Всичко останало са само хубави спомени от природата, дружелюбните хора и прекрасния хотел.

The Crystal Rock, намира се между брега и рифа някъде в югозападната част на Мавриций (всъщност съвсем близо до нашия хотел). Видяхме я на връщане от делфините. В самата скала няма нищо прозрачно, но водата около нея наистина е такава, кристално прозрачна и тюркоазена. Това е едно от местата за шнорхелване, където те водят. Много е плитко и видимостта е страхотна. Ако минавате с моторница трябва да се движите много бързо, за да не закачите скалите и коралите. Целият югозападен бряг на острова заслужава да се види от високо (в Интренет има много снимки точно на тази част), много е красив и морето е нашарено в няколко цвята. Сигурна съм че в слънчев ден е приказно красиво, но за съжаление, когато ние имахме възможност да погледнем отгоре беше дъждовно и мрачно.

Изрових една прилична снимка от причи поглед (не е моя, прекалено сатурирана е…). Това е изглед от север, в дъното е юг а в дясно е запад. Погледът към Le Morne от юг е не по-малко красив.

Горните снимки са направени сутринта по пътя към Tamarin Bay. Снимането на диви делфини изобщо не е лесна работа и отдолу е най-доброто, което успях да направя с 50мм обектив. Делфините всъщност бяха много, но само част от тях излизаха на повърхността, около 3-4-5 и аз бях наистина удивена, защото не очаквах да са много, когато се гмурнах под водата. Отдолу имаше около 25 делфина,  може и повече да са били, нямах време да ги броя:) Бързах да поплувам с тях, а те не чакат и за миг се гмурват към тъмното дъно, за да изскочат някъде, където няма да ги безпокоят туристите. Свободните делфини не са като тези от филмите или делфинариумите. Те не правят номера и ако подскачат над водата е единствено за собствено забавление; не вземат умряла риба от зяпачите, което е напълно разбираемо при ширналия се пред тях океан, пълен с жива такава.

The Blue Bay, който свсъщност не е много син, но е едно от най-добрите места за гмуркане и шнорхелване (според туземците). На сушата там няма нищо забележително и ако ходите  на хотел, не е това мястото.

Големите балони са страхотни, но са много по-неустойчиви от малките, бързо се пукат и са трудни за снимане. Хората по плажа сигурно са ни се чудели от къде сме взели приспособленията за балоните и едва ли са предположили, че си ги носим заедно със сапунената вода от Австрия. В интерес на истината се побрахме в 2 куфара за чек-ин и още 2 за ръчен багаж, което беше цял подвиг и изненада за нас. Можеше да извозим още едни 50 кг с Emirates и аз посажълих, че не сме си взели еднолитровата туба със сапун за балони и някои други работи.

Един гаден комар ухапа Лора по лицето и тя милата изглеждаше ужаcно, добре че по снимките не личи много.

Водните охлюви са голямо забавление, обръщаш ги на обратно и те подават едни смешни оченца, за да проверят как е обстановката, след което с помощта на нещо като крак, хоп и за миг се преобръщат.

Един от плажовете по пътя от Le Morne към Blue Bay, изцяло от корали. В първият момент, от колата, ми се стори че някой е изсипвал бели камъни, но когато отидох се оказаха начупени корали.

Имам цяла поредица “Лора се маймуняви по време на закуска”. Ще я кача някой ден…

Всички снимки са правени с iphone над водата. Много от рибките не проявяват интерес към хляба и съответно не можах да ги заснема. Там където се гмурках със шнорхела имаше огромни пасажи от шарени рибки и съжалих, че нямам подводна камера.

5 Comments »
 
Posted in trips
March 25th, 2012

Ден 1, Лора каза че вече е забравила Виена и е готова да остане тук завинаги. Попита дали сме на края на света, но сега твърди, че сме в началото му, защото сме до морето. Да поясня, началото на света започва от морето, а краят му е “там където няма море”.

Ден 2, вали но е много топло. Взехме кану и влязохме в морето, 200-250 метра навътре. Намерихме едно коралово поле и се редувахме да шнорхелваме, защото Лора отказа и някой трябваше да я гледа. В крайна сметка я вързахме с едно въже за кануто, тя и без това не можеше да потъне със спасителната жилетка. Дъното беше на около метър и 10-20 см. До сега не съм намериля място, където морето да ме покрива. Може би по-близо до рифа има такива. Усещането при допира с тропическите рибки е неописуемо. Чувстваш се щастлив и благодарен, че можеш да се насладиш на цялата тази красота и разнообразие. Някои от морските обитатели са леко плашещи, защото ти се навират в маската, а някои се нареждат изпитателно срещу тебе и те гледат втренчено. Сигурно се чудят що за риба е това и, нищо че са малки, ти става леко притеснено. Моите светло оранжеви Keen-ове, с които плувам, се оказаха голям хит сред рибите. Може да ги мислят за храна, а може и да ги дразнят заради яркия цвят. Към края Лора се престраши и погленда през маската използвайки шнорхела и остана доволна. Още не може да се отпусне съвсем и я разбирам, затова отлагам плуването с делфините в открития океан и тайно се надявам тя да се престраши да скочи във водата, която е толкова чиста и прозрачна че дори само да стош във лодката, можеш да видиш много от рибките. Шнорхел трябва само ако искаш да видиш тези, които се крият или за много бързите.

Ден 3, сутринта беше слънчево, сега пак вали. В прогнозата виждам че има голям циклон точно над Reunion и Mauritius. Днес намерихме един корал на 3 метра от брега и Лора седна със шнорхел и маска да зяпа рибите, след което се отпусна по корем във водата. Аз съм толкова впечатлена от морето и живота в него, че забравих да разкажа за хотела, който е огромен, разкошен и с много дружелюбен персонал. Толкова е просторно, че гостите не се натрапват един на друг и можеш наистина да се отпуснеш и починеш.

Ден 4, отново вали и небето е млечно бяло, тоест няма надежда за слънце. Като цяло дъжда в тропиците не пречи на ежедневните занимания като плуване, гмуркане, … Може дори са вземе за предимство, защото при слънчев ден престоят в океана за дълго време не е препоръчителен. Лошото на дъжда е че няма хубава светлина и синьо небе, тоест не става за снимки. Водихме Лора пак да шнорхелва. Намерихме две големи скали под водата на 20 м от брега, около които кипи от живот. Идеята ми беше Лора да погледа рибките, но като стигнахме до мястото Жоро извади един голям къс хляб и за моя изненада го хвърли във водата точно пред Лора, което накара рибите да полудеят и те се хвърлиха по посока на детето, като някои я взеха за храна. Настана рев и писъци и Жоро набързо я “спаси”, докато аз реших да погледна отдолу. Усещането си беше страшничко, направо трябваше да отгонвам рибоцие от мене. Жоро се опита да оправи ситуацията като обясни на Лора, че те всъщност са я цункали по гърдичките, а не са се опитвали да я похапнат и обеща да не прави повече така. Рибите на това място бяха от сомчета до няколко вида дискове, различни други ярко-шарени, имаше игли и също други по-големи видове. Размерите варираха от около 3-4 см до около 40 см. Представям си как се е почувствала Лора при вида им… След краткото приключение се върнахме при шезлонгите и помолихме хората, които почистваха палмите, да ни разрежат един кокосов орех, току що свален от тях. Преди това се забавлявахме с един да го хвърляме в морето и да правим фонтани. Утре вземаме колата и искрено са надявам времето да е по-добро от днес.

Ден 5, пътешествие с колата. До тази почивка ми беше невъзможно да си представя, че мога да отида на ваканция, в която няма да ми се иска да излизам от хотела. Днес, когато минахме през главния вход с колата, леко съжалих че оставяме морето зад нас. Първата част на пътуването премина в притеснение (предимно от моя страна), че ще скочим в канавката от ляво на пътя (тук движението е обърнато). Още не мога да се отърся от усещането, че караме в насрещното и това в комбинация с тесните планински пътища ми дойде в повече. Стигнахме до Chamarel, видяхме водопада, много-шарената пръст и огромните костенурки, хапнахме в един от местните ресторанти, погледнахм Le Morne от високо и поехме обратно към морето. Мене то си ме теглеше още от суртинта. Това е също нещо, което казвам за първи път. Никога не съм разбирала хората, които се препичат нагъчкани по плажовете или просто се плацикат в морето. Прибрахме се в хотела, взехме кануто и намерихме скалите от вчера. Пуснахме хляб на рибките и спокойно наблюдавахме отгоре. Намерихме и два много красиви корала, големи около 2 метра всеки, които аз обиколих няколко пъти и Жоро каза че рибките се движели след мен. Много е интересно под водата и много вълнуващо. По едно време, както си се гмурках, чух викове от лодката. Помислих, че някоя риба е скочила в нея, а то се оказа раче, скрило се в обувките на Жоро (писъците бяха от него). Лора вече се поотпусна и се движи с шнорхел под водата между мен и Жоро и също се гмуркаме заедно, но тогава ми стиска ръката. Мисля си че рибките доста я притесняват, не и е естествено да плува заедно с тях.

Ден 6, дълго пътешествие с колата. Забравих да кажа, че веремето се оправи, стана много слънчево и топло и всички дружно поизгоряхме. Ползваме усилено гелът от Алое Вера, което тук расте в изобилие и има екземпляри, които са по-големи от мене. Днешното пътуване беше просветляващо и изключително изнервящо. Местното население е меко казано малоумно що се отнася до шофиране. Хора, кучета, колелета и всякакви варианти на превозни средства, наподобяващи мотори, се движат по средата на пътя из селата (може и градове да са, но не приличат много на такива). Шофьорите на коли карат на половина в насрещното и като че ли нарочно те пристискат по и без това прекалено тесните пътища, за да скочиш в канавката, която на места е бая дълбока. Разбирателство на пътя липсва, печели по нахалния. Никой не пуска фарове докато не стане непрогледен мрак. С две думи жив кошмар и съм изключително благодарна, че се прибрахме невредими. За самото пътуване мога да кажа, че Мавриций е едно чудно-прекрасно мястно, което за съжаление е било открито от хората и за още по-голямо съжаление населено с такива, които не го пазят много. Историята за птицата Додо, колкото и да е тъжна е била неизбежна, но това да изхвърляш пластмасовите си бутилки за вода не в тръстиката до пътя, а в боклука е напълно постижимо според мен.

Този пост го оправям след като сме се върнали и за съжаление мога да споделя, че това с бутилките далеч не е традиция присъща само за Мавриций. Наскоро спрях на една бензиностанция близо до Малага и реших да погледна градът и морето от високо и се сблъсках с тонове бутилки и торбички заринали близката и по-далечна природа… Същото съм го виждала и в България.

Ден 7, гледане на делфини и гмуркане. Станахме рано, в 7 и в 7:30 потеглихме с моторната локда. Не се бях возила на такава до сега и беше доста забавно. В началото стисках здраво перилата, но после се поотпуснах и си спомних за пътуването с малкото корабче из Гибралтарския залив. Гледката от океана към острова е приказна.

Делфините навлизат вссяка сутрин в залива край Тамарин и започват игра на криеница с туристическите лодки (около 10 на брой), всяка една с дузина ентусиасти да поплуват с тях. Забелязахме ги почти веднага и аз дълбоко съжалих, че оставих шнорхлеа си в хотела. В целия ентусиазъм и еуфория очевидно съм пропуснала момента, в който момчето, което управляваше лодката, е съобщило че има оборудване за гмуркане. Разбрах едва към края, но все пак успях да скоча в океана и да ги видя и дори за малко да поплувам с тях, след което погълнах солидно количество вода. Аз имам сух шнорхел, безкрайно съм доволна от него, и изобщо не бях подготвена за стандартните шнорхели (като този който плучих на лодката), с които водата нахлува в устата ти след като им потопиш края. Преживяването да плуваш с диви делфини е изумително, наистина е такова. Ако го пробвате ще разберете… Когато си в океана и дъното чернее там някъде отдолу, недокоснато от слънчевите лъчи, а пред тебе има около 25-30 делфина е трудно да останеш безразличен. Лора ги гледа с интерес в началото, но само от лодката и те често бяха далече. Мисля си че тя е вече толкова наситена с преживявания, че трудно може да се впечатли повече.

Следобед аз отидох да се гмуркам отново с лодката. Заведоха ни на едно място, малко пред големия риф, с много корали и големи пасажи разноцветни риби. Вече е установено че рибоците харесват оранжево и жълто (сандалите и плавниците ми). Интересно е за какво ме мислят и защо ме следват. Случи ми се да вляза сред едни корали и за да изляза трчбваше да се върна на обратно (не исках да плувам над коралите, защото беше много плитко и можеше да ги закача), та като се обърнах рязко, за да се върна, се изправих буквално срещу стена от риби. Добре че са малки, но някои са малки обаче се ежат. По едно време реших да се подам над водата, трябваше да следя за лодката, и уцелих идеалния момент. На плажа в дъното ръмеше и една дъга се беше опънала по цялото му продължение, от край до край, а още една се извисяваше на половина над първата.

Ден 8, много слънце, плаж и обиколка с лодката с прозрачно дъно. Времето е прекрасно и това гарантира идеална видимост в дълбочина. Лодката с прозрачно дъно наистина предлага различен поглед към подводния свят, но също така предлага и едно главозамайващо люшкане и след около час не знаеш дали си пренаситен от гледките на пасажи с прекалено бързо движещи се рибки или просто си получил световъртеж от лодко-люшкането, а вероятно и наченки на морска болест. Возенето с моторницата наистина е по-приятно, но хората си ни бяха предупредили. Стигнахме брега все още в кондиция и продължихме с плажа.

Ден 9, цял ден плаж. Краят наближава, но изобщо не горя от желание да се прибираме в къщи.  Не бих отказала да погледам още някой друг залез над Индийския океан, красиви са. Днес видяхме двама Българи, бяха образи. Лора вече е изключително смела в басейна, почти до безумие, и не толкова смела в океана, но плува отлично със шнорхел.

Ден 10, довиждане Мавриций. Мисля че ще е наситна до следващото виждане, защото ще се върнем пак.

1 Comment »
 
Posted in Uncategorized
March 18th, 2012

Гората е пълна със сини цветенца, птичките пеят, калинките са се показали… Лора е щастлива и тича като малко козле. Прекрасно време за рожденният ден на баба.

No Comments »
 
Posted in Uncategorized
March 9th, 2012

Минзухарите са от Лора или поне тя ги е избирала. 8-ми Март така и не го усетих покрай вълненията на работа и мисълта как ще напълня един куфар с обувки за морето. Днес пристигнаха плавниците и мисълта за пълен куфар с обувки стана още по-реална при вида им. Ще си носим зимни, летни, водни, джапанки и плавници, ужас.

No Comments »
 
Posted in Uncategorized
March 5th, 2012

Баба ни донесе Буквар, този последният от снимката горе. Това ме заинтригува да се замисля за моят първи ученически буквар и реших да го потърся. За голяма изненада открих всички издания на “Просвета” през годините тук: http://www.prosveta.bg/anketaFiles.php Можете да ги свалите и разгледате. Изготвени са по различни методики и някои преливат от мили думи за нашата скъпа майка “Партията” и други изтъкнати личносто от онова време. Едва ли някой от нас е запазил светъл спомен за тази “майка” във възраст, когато сме сричали “Ма-ма”, но съм сигурна че много от нас са съхранили вълненията покрай тази книга и името и дълбоко в сърцето си. От всичките най-много ми хареса този от 1976 и съм го разпечатала за Лора. A Вие, спомняте ли си буквара от детството?

6 Comments »
 
Posted in two views
March 4th, 2012

Beasts (left – Mama, right – Lora)

Hearts are what Lora draws most recently. We used water colors which turned out to be much harder than the water pencils. Here are our hearts flowered gardens:

Lora’s

Mama’s

And some more hearts by Lora

No Comments »
 
Posted in Uncategorized
March 2nd, 2012

За сега само мечта, но поне една от тези, които лесно се сбъдват. Май трябва да започна планиране на USA trip:)

1 Comment »
 
Posted in Uncategorized
February 25th, 2012

No Comments »