Posted in Uncategorized
May 2nd, 2012

Летищата винаги са ме забавлявали, освен в моментите, в които страшно ми се е спяло… Там можеш да видиш какво ли не и какви ли не хора и редовно ми е любопитно кой на къде се е запътил и какво го е довело на това място в дадения момент. На летището в Мавриций видяхме една мургава тайфа облечена в бели пешкири. Беше наистина потресаваща гледка и аз полу на шега полу сериозно обясних на Лора, че тези са нямали пари за куфари и са решили да си вземат поне хавлиите:) А те бяха леко позахабени и позакачени тук там, с висящи извадени конци… Хората бяха по джапанки и с по една ръчна чанта от тип “Adibas”, за някъде на топло се бяха запътили, развселиха ме доста.

Друго исках да разкажа… На летището в Дубай имахме престой от пет часа. Този път нямаше пясъчна буря и успяхме да видим макар и от далече Burj Khalifa. Терминалът беше огромен, интересен, модерен и пълен с магазини и ресторанти. При една от обиколкоте ни с Лора отидохме в книжарницата и тя в момента, в който съзря картичката отдолу се влюби в нея. Лора винаги е обичала картичките и само да види някъде се залепя за тях и започват преговори защо трябва да купим поне една. Та тази с пеперудата страшно и хареса, но аз и обясних че не съм взела пари. Тогава тя ми каза “Мамо, стой тук да я пазиш, а аз ще отида да доведа тати”. Предложението не ми допадна, защото баща и беше далеч и нямяше как да я пусна сама в тъплата, но и обещах да ги пратя двамата. В крайна сметка пеперудата долетя с нас и, вече във Виена, Лора реши да я нарисува. Това което се получи много ми хареса, но още незавършена, Лора взела рисунката за градината и там тя изчезна… остана е единствено снимката в края. Много тъжно ми стана и поломох Лора да я нарисува пак (след молива я е оцветила сама с четката, мое е само последното сърце):

No Comments »
 

Leave a Reply