Posted in trips
March 25th, 2012

Ден 1, Лора каза че вече е забравила Виена и е готова да остане тук завинаги. Попита дали сме на края на света, но сега твърди, че сме в началото му, защото сме до морето. Да поясня, началото на света започва от морето, а краят му е “там където няма море”.

Ден 2, вали но е много топло. Взехме кану и влязохме в морето, 200-250 метра навътре. Намерихме едно коралово поле и се редувахме да шнорхелваме, защото Лора отказа и някой трябваше да я гледа. В крайна сметка я вързахме с едно въже за кануто, тя и без това не можеше да потъне със спасителната жилетка. Дъното беше на около метър и 10-20 см. До сега не съм намериля място, където морето да ме покрива. Може би по-близо до рифа има такива. Усещането при допира с тропическите рибки е неописуемо. Чувстваш се щастлив и благодарен, че можеш да се насладиш на цялата тази красота и разнообразие. Някои от морските обитатели са леко плашещи, защото ти се навират в маската, а някои се нареждат изпитателно срещу тебе и те гледат втренчено. Сигурно се чудят що за риба е това и, нищо че са малки, ти става леко притеснено. Моите светло оранжеви Keen-ове, с които плувам, се оказаха голям хит сред рибите. Може да ги мислят за храна, а може и да ги дразнят заради яркия цвят. Към края Лора се престраши и погленда през маската използвайки шнорхела и остана доволна. Още не може да се отпусне съвсем и я разбирам, затова отлагам плуването с делфините в открития океан и тайно се надявам тя да се престраши да скочи във водата, която е толкова чиста и прозрачна че дори само да стош във лодката, можеш да видиш много от рибките. Шнорхел трябва само ако искаш да видиш тези, които се крият или за много бързите.

Ден 3, сутринта беше слънчево, сега пак вали. В прогнозата виждам че има голям циклон точно над Reunion и Mauritius. Днес намерихме един корал на 3 метра от брега и Лора седна със шнорхел и маска да зяпа рибите, след което се отпусна по корем във водата. Аз съм толкова впечатлена от морето и живота в него, че забравих да разкажа за хотела, който е огромен, разкошен и с много дружелюбен персонал. Толкова е просторно, че гостите не се натрапват един на друг и можеш наистина да се отпуснеш и починеш.

Ден 4, отново вали и небето е млечно бяло, тоест няма надежда за слънце. Като цяло дъжда в тропиците не пречи на ежедневните занимания като плуване, гмуркане, … Може дори са вземе за предимство, защото при слънчев ден престоят в океана за дълго време не е препоръчителен. Лошото на дъжда е че няма хубава светлина и синьо небе, тоест не става за снимки. Водихме Лора пак да шнорхелва. Намерихме две големи скали под водата на 20 м от брега, около които кипи от живот. Идеята ми беше Лора да погледа рибките, но като стигнахме до мястото Жоро извади един голям къс хляб и за моя изненада го хвърли във водата точно пред Лора, което накара рибите да полудеят и те се хвърлиха по посока на детето, като някои я взеха за храна. Настана рев и писъци и Жоро набързо я “спаси”, докато аз реших да погледна отдолу. Усещането си беше страшничко, направо трябваше да отгонвам рибоцие от мене. Жоро се опита да оправи ситуацията като обясни на Лора, че те всъщност са я цункали по гърдичките, а не са се опитвали да я похапнат и обеща да не прави повече така. Рибите на това място бяха от сомчета до няколко вида дискове, различни други ярко-шарени, имаше игли и също други по-големи видове. Размерите варираха от около 3-4 см до около 40 см. Представям си как се е почувствала Лора при вида им… След краткото приключение се върнахме при шезлонгите и помолихме хората, които почистваха палмите, да ни разрежат един кокосов орех, току що свален от тях. Преди това се забавлявахме с един да го хвърляме в морето и да правим фонтани. Утре вземаме колата и искрено са надявам времето да е по-добро от днес.

Ден 5, пътешествие с колата. До тази почивка ми беше невъзможно да си представя, че мога да отида на ваканция, в която няма да ми се иска да излизам от хотела. Днес, когато минахме през главния вход с колата, леко съжалих че оставяме морето зад нас. Първата част на пътуването премина в притеснение (предимно от моя страна), че ще скочим в канавката от ляво на пътя (тук движението е обърнато). Още не мога да се отърся от усещането, че караме в насрещното и това в комбинация с тесните планински пътища ми дойде в повече. Стигнахме до Chamarel, видяхме водопада, много-шарената пръст и огромните костенурки, хапнахме в един от местните ресторанти, погледнахм Le Morne от високо и поехме обратно към морето. Мене то си ме теглеше още от суртинта. Това е също нещо, което казвам за първи път. Никога не съм разбирала хората, които се препичат нагъчкани по плажовете или просто се плацикат в морето. Прибрахме се в хотела, взехме кануто и намерихме скалите от вчера. Пуснахме хляб на рибките и спокойно наблюдавахме отгоре. Намерихме и два много красиви корала, големи около 2 метра всеки, които аз обиколих няколко пъти и Жоро каза че рибките се движели след мен. Много е интересно под водата и много вълнуващо. По едно време, както си се гмурках, чух викове от лодката. Помислих, че някоя риба е скочила в нея, а то се оказа раче, скрило се в обувките на Жоро (писъците бяха от него). Лора вече се поотпусна и се движи с шнорхел под водата между мен и Жоро и също се гмуркаме заедно, но тогава ми стиска ръката. Мисля си че рибките доста я притесняват, не и е естествено да плува заедно с тях.

Ден 6, дълго пътешествие с колата. Забравих да кажа, че веремето се оправи, стана много слънчево и топло и всички дружно поизгоряхме. Ползваме усилено гелът от Алое Вера, което тук расте в изобилие и има екземпляри, които са по-големи от мене. Днешното пътуване беше просветляващо и изключително изнервящо. Местното население е меко казано малоумно що се отнася до шофиране. Хора, кучета, колелета и всякакви варианти на превозни средства, наподобяващи мотори, се движат по средата на пътя из селата (може и градове да са, но не приличат много на такива). Шофьорите на коли карат на половина в насрещното и като че ли нарочно те пристискат по и без това прекалено тесните пътища, за да скочиш в канавката, която на места е бая дълбока. Разбирателство на пътя липсва, печели по нахалния. Никой не пуска фарове докато не стане непрогледен мрак. С две думи жив кошмар и съм изключително благодарна, че се прибрахме невредими. За самото пътуване мога да кажа, че Мавриций е едно чудно-прекрасно мястно, което за съжаление е било открито от хората и за още по-голямо съжаление населено с такива, които не го пазят много. Историята за птицата Додо, колкото и да е тъжна е била неизбежна, но това да изхвърляш пластмасовите си бутилки за вода не в тръстиката до пътя, а в боклука е напълно постижимо според мен.

Този пост го оправям след като сме се върнали и за съжаление мога да споделя, че това с бутилките далеч не е традиция присъща само за Мавриций. Наскоро спрях на една бензиностанция близо до Малага и реших да погледна градът и морето от високо и се сблъсках с тонове бутилки и торбички заринали близката и по-далечна природа… Същото съм го виждала и в България.

Ден 7, гледане на делфини и гмуркане. Станахме рано, в 7 и в 7:30 потеглихме с моторната локда. Не се бях возила на такава до сега и беше доста забавно. В началото стисках здраво перилата, но после се поотпуснах и си спомних за пътуването с малкото корабче из Гибралтарския залив. Гледката от океана към острова е приказна.

Делфините навлизат вссяка сутрин в залива край Тамарин и започват игра на криеница с туристическите лодки (около 10 на брой), всяка една с дузина ентусиасти да поплуват с тях. Забелязахме ги почти веднага и аз дълбоко съжалих, че оставих шнорхлеа си в хотела. В целия ентусиазъм и еуфория очевидно съм пропуснала момента, в който момчето, което управляваше лодката, е съобщило че има оборудване за гмуркане. Разбрах едва към края, но все пак успях да скоча в океана и да ги видя и дори за малко да поплувам с тях, след което погълнах солидно количество вода. Аз имам сух шнорхел, безкрайно съм доволна от него, и изобщо не бях подготвена за стандартните шнорхели (като този който плучих на лодката), с които водата нахлува в устата ти след като им потопиш края. Преживяването да плуваш с диви делфини е изумително, наистина е такова. Ако го пробвате ще разберете… Когато си в океана и дъното чернее там някъде отдолу, недокоснато от слънчевите лъчи, а пред тебе има около 25-30 делфина е трудно да останеш безразличен. Лора ги гледа с интерес в началото, но само от лодката и те често бяха далече. Мисля си че тя е вече толкова наситена с преживявания, че трудно може да се впечатли повече.

Следобед аз отидох да се гмуркам отново с лодката. Заведоха ни на едно място, малко пред големия риф, с много корали и големи пасажи разноцветни риби. Вече е установено че рибоците харесват оранжево и жълто (сандалите и плавниците ми). Интересно е за какво ме мислят и защо ме следват. Случи ми се да вляза сред едни корали и за да изляза трчбваше да се върна на обратно (не исках да плувам над коралите, защото беше много плитко и можеше да ги закача), та като се обърнах рязко, за да се върна, се изправих буквално срещу стена от риби. Добре че са малки, но някои са малки обаче се ежат. По едно време реших да се подам над водата, трябваше да следя за лодката, и уцелих идеалния момент. На плажа в дъното ръмеше и една дъга се беше опънала по цялото му продължение, от край до край, а още една се извисяваше на половина над първата.

Ден 8, много слънце, плаж и обиколка с лодката с прозрачно дъно. Времето е прекрасно и това гарантира идеална видимост в дълбочина. Лодката с прозрачно дъно наистина предлага различен поглед към подводния свят, но също така предлага и едно главозамайващо люшкане и след около час не знаеш дали си пренаситен от гледките на пасажи с прекалено бързо движещи се рибки или просто си получил световъртеж от лодко-люшкането, а вероятно и наченки на морска болест. Возенето с моторницата наистина е по-приятно, но хората си ни бяха предупредили. Стигнахме брега все още в кондиция и продължихме с плажа.

Ден 9, цял ден плаж. Краят наближава, но изобщо не горя от желание да се прибираме в къщи.  Не бих отказала да погледам още някой друг залез над Индийския океан, красиви са. Днес видяхме двама Българи, бяха образи. Лора вече е изключително смела в басейна, почти до безумие, и не толкова смела в океана, но плува отлично със шнорхел.

Ден 10, довиждане Мавриций. Мисля че ще е наситна до следващото виждане, защото ще се върнем пак.

1 Comment »
 

One Response to “Мавриций, ден по ден”

  1. globexpress Says:

    Ехааа, хайде събирайте слънце и за нас!

Leave a Reply