Posted in trips
February 13th, 2012

Boston е много готин град. Не е прекалено голям и е много просторен и уютен. За 3 дена прекарани там, успя да ме спечли. Newbury street е сигурно най-известната улица в него и е интересно разнообразие за Американски град, но мене ме грабна Mt Vernon street. Дали заради невероятната светлината (която така и не успях да уловя на снимка) нашарила улицата през гъстите корони на дърветата, или заради старите, завъртяни къщи и годините им, там ми беше много приказно…

След няколко дена къмпингуване из Мейн се отправихме към Бостън. Влязохме с колата от север или поне се опитахме на няколко пъти, в които Пеев ни въртеше насам натам, опитвайки се да уцели правилната посока за МИТ. Впечатлих се от Charlestown, той изглеждаше доста мизерно място и в главата ми се въртеше мисълта, че не съм си представяла така Бостън. Сега ако попитате някой местен дали Charlestown е част от Бостън сигурно ще ви отговори отрицателно, но той все пак се намира на по-малко от миля от идеалниа центът на Бостън, така че… В крайна сметка намерихме пътя, посетихме MIT Coop, където Пеев и аз станахме горди притежатели на портмонета с логото на университета. По-късно се сдобих и с още едно с логото на Харвард, което си ползвам.

Оставихме Пееви някъде на път за гарата и се отправихме към хотела. Бяхме си избрали един на червената линия на метрото, близо до центъра, само на 3 спирки от него. Сумите от 300 – 400 usd на вечер в по-централната част не бяха особено примамливи и освен това ненужни при положение, че щяхме да сме на вън почти през цялото време. Hа рецепцията, ни посрещна българка и беше така добра да ни даде безплатен паркинг и закуска, които не бяха включени в резервацията ни. Самият хоетл беше леко позападнал, но в съвсем приличен вид, особено за прясно къмпингували клиенти като нас. Не мога да се оплача, дори напротив мисля че си беше добра сделка като локация, цена и качество.

Обиколката ни на Бостън мина по следният маршрут MIT, Harvard, South End, Old Harbor, Downtown, New England Aquarium, North End, Beacon Hill, Charles River. Това, което ми е останало като спомен от нея е как на много места времето изглежда почти спряло, нямаше я забързаността и суматохата на NY, нямаше ги и тълпите с туристи, само тълпите от комари (мой скъп спомен от Мейн) бяха все още там. Charles River беше пълна с лодки дори и в тези делнични дни и хората край реката изглеждаха спокойни и радващи се на живота.

Не ми се тръгваше от там… но след 3 дена се отправихме към Newport, този с големите къщи. Имам чувството че Американските градове са винаги поне по два, има поне два с едно и също име. Та Newport = големи къщи, повечето скрити зад високи и дебели живи плетове или огради, глека която набързо обърна колата ни в посока NY.

Забравих да кажа: Да живее iPhone-ът, мой верен другар по пътя! Колкото си обичам камерата, толкова и ненавиждам да я нося и при всичките ми проблеми с гърба, тези моменти стават все по-чести…

Тази снимка идва с поука и тя е, че е добре първо да се огледате, дали собственикът на колата, чиято регистрация искате да снимате, не е случайно някъде на близо. След като доволно заснех табелката ми се наложи да обяснявам на един едричък Американец, че снимката е всъщност само за спомен… Другият вариянт беше да му обясня, че комбинацията от червено, синьо и жълто ми е харесала много.

MIT или Harvard… всеки си има предпочитания. Аз като кампус харесах MIT в пъти повече.

No Comments »
 

Leave a Reply