Posted in shots, Uncategorized
February 14th, 2011

Сега като я гледам Лора, все едно винаги е била на 3 и като че ли винаги е можела да говори, пее, строи кули, и изобщо да прави нещата, които прави… Само малките дрешки, които пазя из шкафовете, и снимките ми напомнят понякога каква е била. Чудя се до кога ли ще се буди с думите “Мамо, искам да играя”, до кога ли домът ни ще е “детска площадка”… дано да е за по-дълго…

No Comments »
 

Leave a Reply