Archive for May, 2012

Van Gogh

Sunday, May 20th, 2012

Реших да покажа на Лора албум с рисунки на Ван Гог. Тя прояви любопитство и го разгледа в стил “каталог на Jacko-0″ – тази ми харесва, тази ми харесва, тази не… Избра си една от картините и седнахме да я рисуваме. Това е нейният Ван Гог, направен с моливи и маркери.

Това е моят, също с моливи и маркери.

Това е страничният резултат от рисуването:

И няколко от последните и рисунки:

Лилаво-розавият цвят в долната рисунка е от мене. Тази рисунка е добър пример как Лора подбира съдържанието им. Те обикновено изобразяват нещо от заобикалящия я свят или нещо, което я е впечатлило. В тази са нарисувани: тюленчо, който спи на възглавница; част от една дървена играчка; цвете от една книжка, която разглеждаше; сърцата ги нарисува набързо един ден след като се прибрахме от градината и ми връчи рисунката с думите “Мамо, виж колко много те обичам”.

Lo

Thursday, May 17th, 2012

Феи, пеперуди, русалки, цветя и…

Saturday, May 5th, 2012

Фея с диадема на главата и с боси крачета, макове и другото е ясно…

Зайче се пързаля. Има си къщичка и моркови, снежинка и шарен облак, като при залез.

Лора ми обяснява нещо докато рисува заека.

Русалки. Каза ми че видяля в градината как се рисува русалка и вече знае… Първата ми е любима със зачервените си бузи, кървясали очи и нос а-ла Пикасо.

Русалка с голяяямо сърце!

Ако се загледате внимателно в долната рисунка ще откриете русалка, палачинка намазана с шоколад и едно летящо сърце:)

Това не ми стана ясно в началото какво е, може би защото я погледнах на обратно, но Лора бързо ме просветли, че е ябълка.

Изгубената рисунка

Wednesday, May 2nd, 2012

Летищата винаги са ме забавлявали, освен в моментите, в които страшно ми се е спяло… Там можеш да видиш какво ли не и какви ли не хора и редовно ми е любопитно кой на къде се е запътил и какво го е довело на това място в дадения момент. На летището в Мавриций видяхме една мургава тайфа облечена в бели пешкири. Беше наистина потресаваща гледка и аз полу на шега полу сериозно обясних на Лора, че тези са нямали пари за куфари и са решили да си вземат поне хавлиите:) А те бяха леко позахабени и позакачени тук там, с висящи извадени конци… Хората бяха по джапанки и с по една ръчна чанта от тип “Adibas”, за някъде на топло се бяха запътили, развселиха ме доста.

Друго исках да разкажа… На летището в Дубай имахме престой от пет часа. Този път нямаше пясъчна буря и успяхме да видим макар и от далече Burj Khalifa. Терминалът беше огромен, интересен, модерен и пълен с магазини и ресторанти. При една от обиколкоте ни с Лора отидохме в книжарницата и тя в момента, в който съзря картичката отдолу се влюби в нея. Лора винаги е обичала картичките и само да види някъде се залепя за тях и започват преговори защо трябва да купим поне една. Та тази с пеперудата страшно и хареса, но аз и обясних че не съм взела пари. Тогава тя ми каза “Мамо, стой тук да я пазиш, а аз ще отида да доведа тати”. Предложението не ми допадна, защото баща и беше далеч и нямяше как да я пусна сама в тъплата, но и обещах да ги пратя двамата. В крайна сметка пеперудата долетя с нас и, вече във Виена, Лора реши да я нарисува. Това което се получи много ми хареса, но още незавършена, Лора взела рисунката за градината и там тя изчезна… остана е единствено снимката в края. Много тъжно ми стана и поломох Лора да я нарисува пак (след молива я е оцветила сама с четката, мое е само последното сърце):