Archive for April, 2012

CATS (Vienna)

Sunday, April 22nd, 2012

In the late 80-s, early 90-s I had a black t-shirt with two sparking yellow eyes on it. In fact it was my cousin’s (no idea where she got it from) but she never got it back from me. I wore it much too often I am afraid. I simply loved it. It was only years later when I learned that these two eyes from the t-shirt were the CATS logo and it was some more yeas after when I heard the music from the musical.

I thought I will never have the chance to see its original version and I was right.

Last year on a cold November day I glanced through my office window and there above the CAT’s exit stretched was the CATS poster. It must have been there for days although I have not noticed it. That same day I got two 1st class tickets for me and Lora. The performance was today and although in German it was truly magnificent. I had some concerns whether I will like it since I am used to the English sounding and gratefully my concerns vanished as soon as the play began.

Lora was impressed too and was concentrated almost for the whole two and a half hours. She even asked herself to be photographed with the theater cat.

This production is the original London version of Cats.

Getting ready

In the cat’s paws (the best I could do with my iphone and the light on the stage)

Now reading about CATS I realized that I was in NY and missed the opportunity to see The Phantom of The Opera, oh. I still have a chance though, hopefully it will continue for 1-2 more years.

Spring in Vienna

Sunday, April 22nd, 2012

Back in Vienna, enjoying a splendid Spring day. I regretted that I left the camera at home and enjoyed the freedom of my hands.

Do you know this book “Going barefoot”. It has great illustrations, so natural and true and the lyrics are nice too. Here is my girl and she has waited for so long for the grass to go “gross” (from German) and green and to roll-over and be barefoot free. She had some good moments this weekend and didn’t want to go back home.

Gibraltar – the other side of “The Rock”

Sunday, April 22nd, 2012

My business trip started in a rush. I went for the first possible city center check in (at 5 AM), caught the first city airport train and speeded through the airport which for my dismay was overcrowded at that time (not yet 6 AM). The plane to Dusseldorf was completely sold out and I kept wondering what were these people doing that early. I guess the answer is pretty simple, like me they were headed to some business of theirs.

The flight was quick. Dusseldorf was cold both in respect of people’s attitude and weather. Luckily the transfer was fast and soon I was on my way to Malaga. Nothing to say about this city. It looks much too touristic and overbuilt to me. It doesn’t look beautiful either, excuse me Malaga. I found my driver and in 1.5 hours reached Gibraltar.

Now why I decided to write this post. I have been to this place several times and there is not much to tell about it. I have summarized it all in another post already. So what was the difference, it was the other side of the Rock. I have not been there so far and this time I was more or less forced to see it since the Eliott Hotel was booked out and I had a reservation for another one called Caleta (there is a photo of this incredible building below). When the car left me in front I got scared as it was crumbling from outside (later understood that on this entrance side, the rooms are not used). I dared through the doors and was faced with some funny old fashioned designs and relatively friendly staff. Got the card for my room and headed towards it through a corridor which had ups and downs and was turning left and right not at 90 degrees. I imagine this was due to the fact that the hotel is perched on a rock on the edge of the see or rather the land. After some attempts to enter the room I finally managed it and was relieved but not for long. As I was sitting on the bed I heard an underground voice calling “Stoeva” and “help”. I looked startled around me and eventually decided that the siri is playing tricks on me (I had the iphone in my hands and was unsuccessfully trying to find a network). Unfortunately the ghostly voice reappeared in several minutes and this time I was sure my ears are all right and there is something calling me indeed. In the next moment something showed on the TV screen which was black up to that point. It turned out that it was customized for me and was trying to help me obviously into finding the right whatever…

This Caleta hotel is a truly amazing one. Built in the 60-s it has not changed much since. You can enjoy beautiful, beautiful sunrises there (between 7:30 and 7:45 AM) and good food in the Italian restaurant. The nearby beach is not really attractive but there are some cute colorful shells washed out by the sea. In case you ever go there make sure you will get a renovated room!

The other side of the Rock is almost vertical with a tiny strip of land between the rock and the sea. I didn’t see any monkeys although I am sure they were present around. There are 3 beaches on this side too and that is more or less all about it.

Somewhere close to Malaga…

All photos of the sea are done from my hotel room either before 7:45 AM or after 9 PM. The hotel is facing east so below are some sunrises.


A thunderstorm over Schwechat on my way back

Two views: Easter

Sunday, April 15th, 2012

Inspired by “The Easter Egg Artists” we drew some of the designs painted by Orson, the young bunny-artist from the book.


Lora’s: 3 eggs are with motives from the book, 1 with a sunflower, 1 with a butterfly and the last one is with ladybugs. There are many different types of ladybugs and if you don’t know just read about them:)

And some recent photos from blooming Vienna.


Monday, April 9th, 2012

Току що с Лора проведохме следния разговор:
Лора: “Тате, аз като стана мама, ти ще умреш”. Мамо, ти кога ще умреш?
Аз: “Никога.”
Лора, след кратко чудене: “Е, е все някога ще умреш”.
На края Жоро и каза, че всички ще умрем като ни дойде времето…

И една рисунка от малкия философ:


Sunday, April 8th, 2012

Заминахме за Мавриций без да съм прочела нещо за него и нямах определена нагласа за това което ме очаква. От друга страна бях гледала безброй пъти google maps и имах ясна представа как трябва да изглежда бреговата ивица.
Открит от Арабите, по пътя им към Африка, но ненаселен от тях, островът дълги години е бил френска територия и очевидно е претърпял по-голямо развитие през годините, когато е бил английско владение. Това ми наблюдение е базирано на факта, че движението е обърнато, което навежда на мисълта, че пътищата са били построени от Англичаните, а не от Французите. Местното население говори и двата езика, но поздравява на Френски. Мавриций е вулканичен остров, красив и много зелен. Голяма част от бреговете му са опасани от коралов риф и живота, който кипи в плиткото, кристално море между рифа и брега беше много вълнуващ за мене. Разхождайки се по плажа може да срещнете различни видове рачета, водни охлюви, невидими риби, подобни на скатове и нияколко други вида рибки. Само малко по-навътре и вече можете да се насладите на истинско рибно (и не само) разнообразие, което е лесно достъпно със шнорхел.

Много са впечатленията от острова, които се въртят в главата ми. Едно от тях е за мизерните градове и села въпреки не много ниския стандарт на живот, съизмерим с този в България. Местните шофьори трудно могат да бъдат наречени такива и в моите очи са по-скоро самоуки занаятчии-колари. Всичко останало са само хубави спомени от природата, дружелюбните хора и прекрасния хотел.

The Crystal Rock, намира се между брега и рифа някъде в югозападната част на Мавриций (всъщност съвсем близо до нашия хотел). Видяхме я на връщане от делфините. В самата скала няма нищо прозрачно, но водата около нея наистина е такава, кристално прозрачна и тюркоазена. Това е едно от местата за шнорхелване, където те водят. Много е плитко и видимостта е страхотна. Ако минавате с моторница трябва да се движите много бързо, за да не закачите скалите и коралите. Целият югозападен бряг на острова заслужава да се види от високо (в Интренет има много снимки точно на тази част), много е красив и морето е нашарено в няколко цвята. Сигурна съм че в слънчев ден е приказно красиво, но за съжаление, когато ние имахме възможност да погледнем отгоре беше дъждовно и мрачно.

Изрових една прилична снимка от причи поглед (не е моя, прекалено сатурирана е…). Това е изглед от север, в дъното е юг а в дясно е запад. Погледът към Le Morne от юг е не по-малко красив.

Горните снимки са направени сутринта по пътя към Tamarin Bay. Снимането на диви делфини изобщо не е лесна работа и отдолу е най-доброто, което успях да направя с 50мм обектив. Делфините всъщност бяха много, но само част от тях излизаха на повърхността, около 3-4-5 и аз бях наистина удивена, защото не очаквах да са много, когато се гмурнах под водата. Отдолу имаше около 25 делфина,  може и повече да са били, нямах време да ги броя:) Бързах да поплувам с тях, а те не чакат и за миг се гмурват към тъмното дъно, за да изскочат някъде, където няма да ги безпокоят туристите. Свободните делфини не са като тези от филмите или делфинариумите. Те не правят номера и ако подскачат над водата е единствено за собствено забавление; не вземат умряла риба от зяпачите, което е напълно разбираемо при ширналия се пред тях океан, пълен с жива такава.

The Blue Bay, който свсъщност не е много син, но е едно от най-добрите места за гмуркане и шнорхелване (според туземците). На сушата там няма нищо забележително и ако ходите  на хотел, не е това мястото.

Големите балони са страхотни, но са много по-неустойчиви от малките, бързо се пукат и са трудни за снимане. Хората по плажа сигурно са ни се чудели от къде сме взели приспособленията за балоните и едва ли са предположили, че си ги носим заедно със сапунената вода от Австрия. В интерес на истината се побрахме в 2 куфара за чек-ин и още 2 за ръчен багаж, което беше цял подвиг и изненада за нас. Можеше да извозим още едни 50 кг с Emirates и аз посажълих, че не сме си взели еднолитровата туба със сапун за балони и някои други работи.

Един гаден комар ухапа Лора по лицето и тя милата изглеждаше ужаcно, добре че по снимките не личи много.

Водните охлюви са голямо забавление, обръщаш ги на обратно и те подават едни смешни оченца, за да проверят как е обстановката, след което с помощта на нещо като крак, хоп и за миг се преобръщат.

Един от плажовете по пътя от Le Morne към Blue Bay, изцяло от корали. В първият момент, от колата, ми се стори че някой е изсипвал бели камъни, но когато отидох се оказаха начупени корали.

Имам цяла поредица “Лора се маймуняви по време на закуска”. Ще я кача някой ден…

Всички снимки са правени с iphone над водата. Много от рибките не проявяват интерес към хляба и съответно не можах да ги заснема. Там където се гмурках със шнорхела имаше огромни пасажи от шарени рибки и съжалих, че нямам подводна камера.