От известно време замислях как да направя една снимка, отново вдъхновена от Марк Тъкър. Купих цветята евтино от Била, снимката е със слънчогледи. Помолих Жоро да набави цветни позитиви, с идеята да използвам неговата Mamiya, и търпеливо изчаках да дойде Събота. През седмицата сутрин няма време, а вечер няма светлина. В събота всички знаеха че ще снимам, но това не помогна много. Напомних на Лора, че ще я снимам и тя каза “Не искам”. Казах и че ще получи награда, а тя попита “Каква?”. Отговорих “Хипопотамче”, бях сигурна че ще е достатъчно, но Лора продължи “Какво още?” и аз отвърнах че ще и прочета книжка, след което последва “Книжката не е награда”. В крайна сметка успях да я убедя, че хипопотамчето си заслужава усилията, а и не ми трябваше тя да се усмихва по снимките, както ще стане ясно и от самите тях. Лора прояви голям интерес към Мамията. Тя си е интересна, а като гледаш през визьора все ти се струва, че ще заснемеш шедьовър, много красиво изглежда всичко през него…
И така колко е бил успешен опитът тепърва ще разбера. Това което снимах изглеждаше долу горе като кадъра по-долу. То аз и толкова снимах… Жоро натискаше спусъка дистанционно и никой не гледаше във визьора докато снимахме. Лора стоически помагаше, до колкото и стига детското търпение.

Въпросната снимка, заснета с Canon-a. Трябваше да съм сигурна че поне един спомен ще имам от тази фото сесия.
