Archive for July, 2009

Niki

Wednesday, July 29th, 2009

Сега се сетих да споделя. FlyNiki е страхотна lowcost компания. Самолетите са с хубав кожен салон и изглеждат съвсем нови. Каките са много свежи, облечени в дънки и хубави цикламени ризки. Ако си платите за храната ще получите такава, която изглежда много добре. Не съм я пробвала, затова казвам изглежда. А ако не си платите ви дават само сандвич и стандартните напитки сок, кафе, вода…
Сетих се за Niki, поради тъжнив факт, че Skyeurope спряха да предлагат полети след края на Октомври. Ясно е че положението им хич не е розаво, но се надявам някак си да се измъкнат и да продължат да оперират. Но ако все пак това не се случи, Niki бил била много добро предложение за lowcost полети до България. Това е само в кръга на моите желания разбира се!

Ето го и самолета на макет. Леко ме учудва решението им да изрисуват тази грозна муха на носа. Мухите хич не ги свързвам с полети на големи разстояния и с благонадеждност.

bike

Tuesday, July 28th, 2009

Просто не можах да се сдържа да не го изкопирам тук това колело. Много ми харесва, като от приказките е. С тези бели гуми и развяваща се украса изглежда все едно, че ще лети, а не че ще се движи по земята. Не знам как ще го примъквам от USA, но ще се наложи. Хич не ми е ясно, защо много много марки правят едни неща за US пазар и съвсем различни за ЕУ-то, като тези за тук са много скучни, да не кажа грозни.

Лора по френската мода

Monday, July 27th, 2009

Лора си е в къщи

Sunday, July 26th, 2009

Лора се прибра тази седмица и страшно и се зарадвах. Много е пораснала. Както казва Жоро, гледа по-умно и по-хитро. Утре мисля да отида да и купя моливи, от тези на лира, които си харесах, за да прддържаме основите положени от дядо и с рисуването. А ето я и нея. Не можах много да я снимам, ама пак ще пробвам.

The curious case of Benjamin Button

Sunday, July 26th, 2009

Страшно обичам да гледам филми и да ходя на кино. Това е част от преживяването, да потънеш в големия екран насреща и в звука. Забравям за хората около мен, забравям за всичко. Понякога когато знам, че предстои нещо хубаво просто нямам търпение и изпадам в лека еуфория:) Точно за това съжалих малко, че го гледах този филм в къщи. The curious case of Benjamin Button. Много ме развълнува. Аз редовно си плача по време на филмите, но този път си поплаках доста и след филма.
Понякога, когато ходя на нови места усещането е като на Remy oт Ratatoullie, когато изпълзя от канала и се качи на покрива, за да открие Париж от високо. Толкова е хубаво и наситено, че дори не можеш да го изживееш цялото там и на момента, а го правиш с течение на времето и после припомняйки си всичко отново и отново. В такива моменти винаги ме налягат разни мисли за живота и времето и старостта и всякакви такива. Тъжно ми става, че имаме достатъчно малко време, за да успеем да видим всичко красиво и да направим всичко което ни се иска. Истината е че дори не знаем какво ни очаква по пътя и дали той случайно не прави обратен завой (сетих се за каката от джи-пи-ес-а и колко беше досадна с този U-turn).
Всъщност исках да кажа, че филмът съчетан с усещанията от последните дни ме разтърси доста. Много е истински, нищо че е приказка и само фантазия.

Gib – Spain

Wednesday, July 22nd, 2009

Странно място е Гибралтар. До не много отдавна военна база, градът не много красив на външен вид, да не казвам грозен, напомня доста за тези времена. Стари и позападнали сгради в доста изразен испански стил заедно с панелените постройки се притискат едни в други на малкото място земя, която е била по-достъпна и не изключително скала. Новите блокове и къщи в доста интересен смесен стил, са построени на земя насипана в залива, който не е нито част от океана, нито от средиземно море. Всъщност Гибралтар е основно скала или както местните го наричат “the rock”. Пътувайки през леко хълмистата местност в Испания изведнъж пред тебе се открива наистина интересна гледка – скалата, която определено изглежда out of place. Как се е озовала там е сигурно често задаван въпрос. Месните разказват легнеда за Херкулес, който застанал на двата бряга и разделил земята с ръце, за да мине водата, да свърже морето с океана. Не съм съвсем сигурна дали Херкулес е помогнал, но според мен е доста очевидно, че тази скала, откъснала се поради една или друга сила и озовала се самотно стърчаща в един от краищата на сегашна Европа, принадлежи на ясно изразената планинска верига в Африка. А Африка се оказа много наблизо, това беше изненада за мене. Аз се бях подготвила да се взирам в далечината, чакайки подходящите метеорологични условия предполагащи добра видимост. Точно затова, когато погледнах през прозореца на офиса и видях бряг с високи скали насреща (който очевидно не беше срещуположния бряг на залива) бях искрено учудена.
Та за Гибралтар, след няколко дена там мястото ми допадна доста. Гледката от скалата трябва да се преживее, великолепна е. Маймуните не са толкова задължителни, но са неизбежни, ако се качиш горе. Не знам дали някъде има друго такова място, където можеш да похапваш вкусна риба на кея, наслаждавайки се на две редици яхти, зад които на 50-100 метра се е опънала самолетната писта на полвина във водата (централната и част се използва като улица и е единственя път към границата с Испания). Гибралтар принадлежи на Великобритания, поне за сега. Има английски елементи, като характерните полицаи например, това че всички говорят английски и някои други дребни детайли, но с тях се изчерпват всички прилики.

Испания (в продължението…., а сега само няколко снимки)

 

 

some time ago

Sunday, July 12th, 2009

Лора нали я няма и тези дни се рових из снимките и. Тя има много и повечето си тънат в забвение. Не мога да си я спомня много от времето, в което са правени следващите снимки, но ясно помня как като беше по-малка очите и бяха като стоманени топчета, синьо-сиви на цвят, бляскащи, отразяващи небето, сградите, дърветата, всичко около нея. С времето се промениха, станаха по-тъмно сиви и нашарени с кавафи жилки. Със сигурност мога да кажа че и гледат по-разбиращо вече:)

лято в България (продължение)

Monday, July 6th, 2009

Отново в Скалско, а после и в легена на село. Тук могат да се видят двете маймуни, едната яде сливи, а другата все едно ги беше вече изяла, толкова беше кисела:)

wall-e

Monday, July 6th, 2009

Mnogo gotin toia wall-e. Filmut mi beshe leko skuchen, ama wall-e beshe super.

Wien

Sunday, July 5th, 2009

Vchera kato izliazox da opraviam cvetiata na terasata biax ubedena che neshto se sluchva v tozi grad. Do mene dostigaxa zvuci kato ot karnaval, iaka muzika i dundania. Sled obiad izliazoxme s koleletata na razxodka i kakto si karaxme mirno i spokoino prez centura izvednuj se natuknaxme na parada, tochno do operata. Okaza se neshto kato gay, (night) clubs parade. Beshe mnogo veselo, za purvi put vijdam Vienna v tazi svetlina ama mi beshe mnogo kef da poziapam. Imashe golemi obrazi, mnogo sharena tulpa, oblecheni sublecheni, grimirani, preoblecheni vuv vsiakakfi formi i podobia na platformi ili na dva kraka. Sujalix che niama s kakvo da snimam. Izglejda bqha zapochnali ot sutrinta i veche biaxa kum kraia na obikolkata si po ringa. Postoiaxme malko, no az iskax da otidem do edin magazi i se kachixme pak na koleletata. Polvin chas po-kusno veche se vrushtaxme po sushtia marshrut. Ringa beshe izmit, no produljavaxa da go miat otgore s po-malki mashini. Povecheto trevni ploshti biaxa pochisteni ot boklucite ili gi pochistvaxa v momenta. Kakvo da vi kaja opredeleno se vpechatlix ot organizaciata. Party-to se beshe subralo na ploshtada na ruskia voin. Na ulicata veche biaxa parkirani kolite, koito sigurno posrednosht shtiaxa da priberat ostankite i da izmiat. Xubavo mi stana i ot tova kak xorata se veseliaxa i ot tova kak gradut se beshe pogrijil da e priatno posle i za peshexodcite i drygite obitateli.
Viena e mnogo priatna v tozi sezon, a i nie sme za purvi put bez Lora i moga da usetia grada po-dobre bez da burzam i da mislia mnogo za ejednevieto.