Archive for the ‘trips’ Category

Italian Story

Monday, September 20th, 2010

Day 1, Udine

Lora: Mamo, kude otivame

Az: V Palmanova

Lora: Kude e palmata

Az: Taka se naricha gradut, v koito otivame

Lora: Kude e palmata

Az: Tova e grad, ne e palma

Lora: Kude e palmata

Lora: Kude e palmata

Okaza se, che na ploshtada v Palmanova ima niakolko palmi v saksii i Lora ostana dovolna, che e vidiala palmata… Az “Palmata” shte ia zapomnia s Eurospar-a i xubavoto grozde.

Palmanova from the air

USA 2009

Thursday, September 24th, 2009

Само мога да кажа и аз като Лора “не, не, не, неее…” когато и казах че трябва да си тръгваме от детската градина. Та така и виках и аз когато дойде денят в който трябваше да си прибираме обратно.
За ваканцията и не само ще пиша някой друг път, а сега исках само да покажа три от любимите ми снимки.

Gib – Spain

Wednesday, July 22nd, 2009

Странно място е Гибралтар. До не много отдавна военна база, градът не много красив на външен вид, да не казвам грозен, напомня доста за тези времена. Стари и позападнали сгради в доста изразен испански стил заедно с панелените постройки се притискат едни в други на малкото място земя, която е била по-достъпна и не изключително скала. Новите блокове и къщи в доста интересен смесен стил, са построени на земя насипана в залива, който не е нито част от океана, нито от средиземно море. Всъщност Гибралтар е основно скала или както местните го наричат “the rock”. Пътувайки през леко хълмистата местност в Испания изведнъж пред тебе се открива наистина интересна гледка – скалата, която определено изглежда out of place. Как се е озовала там е сигурно често задаван въпрос. Месните разказват легнеда за Херкулес, който застанал на двата бряга и разделил земята с ръце, за да мине водата, да свърже морето с океана. Не съм съвсем сигурна дали Херкулес е помогнал, но според мен е доста очевидно, че тази скала, откъснала се поради една или друга сила и озовала се самотно стърчаща в един от краищата на сегашна Европа, принадлежи на ясно изразената планинска верига в Африка. А Африка се оказа много наблизо, това беше изненада за мене. Аз се бях подготвила да се взирам в далечината, чакайки подходящите метеорологични условия предполагащи добра видимост. Точно затова, когато погледнах през прозореца на офиса и видях бряг с високи скали насреща (който очевидно не беше срещуположния бряг на залива) бях искрено учудена.
Та за Гибралтар, след няколко дена там мястото ми допадна доста. Гледката от скалата трябва да се преживее, великолепна е. Маймуните не са толкова задължителни, но са неизбежни, ако се качиш горе. Не знам дали някъде има друго такова място, където можеш да похапваш вкусна риба на кея, наслаждавайки се на две редици яхти, зад които на 50-100 метра се е опънала самолетната писта на полвина във водата (централната и част се използва като улица и е единственя път към границата с Испания). Гибралтар принадлежи на Великобритания, поне за сега. Има английски елементи, като характерните полицаи например, това че всички говорят английски и някои други дребни детайли, но с тях се изчерпват всички прилики.

Испания (в продължението…., а сега само няколко снимки)

 

 

New Year 2009, Italy

Tuesday, January 6th, 2009

and there will be more… comments and pictures

Just pay attention here! This was the only shot I managed bofore they all started to run when the ice cracked beneath…

Amazing Week

Monday, December 15th, 2008

It was a truly amazing week:) Each time i recall these last cuple of days a smile appears on my face. For me to see Lora walking was like a miracle. It was only me who saw her very very first steps (not holding onto anything) and the memory would not fade for a long time for sure!